1. Въведение
В практиката по възлагане на обществени поръчки през последните години все по-често се наблюдава тенденция техническо предложение да се превръща от инструмент за удостоверяване на съответствието на офертата с предмета на поръчката в своеобразен самостоятелен „проект“ на бъдещото изпълнение. На участниците се възлагат подробни изисквания да разработват концепции, строителни програми, технологични последователности, линейни графици, ресурсни диаграми, системи за контрол на качеството, системи за управление на риска, мерки за комуникация и вътрешен контрол, организация на експертите и множество други елементи.
Само по себе си това не е незаконосъобразно. Възложителят не е лишен от възможността да изисква от участниците конкретно съдържание на техническите им предложения, включително когато критерият за възлагане е „най-ниска цена“. Именно това е категорично потвърдено от Върховния административен съд в Решение № 10201 от 25.10.2023 г. по адм. д. № 7357/2023 г., IV отделение.
Въпросът е друг:
2. Форма или съдържание?
Къде преминава границата между допустимото изискване за съдържание на техническата оферта и фактическото въвеждане на качествен критерий там, където възложителят формално е избрал „най-ниска цена“?
Този въпрос има особена практическа значимост, защото последицата от прекомерно подробното техническо задание невинаги е само увеличаване на административната тежест за участниците. Когато липсата на отделен елемент от разработената от участника концепция или строителна програма води до отстраняване, а самият елемент не произтича от техническата спецификация, инвестиционния проект, количествено-стойностната сметка или други предварително обявени условия, техническото предложение може да се превърне в средство за въвеждане на нови, непредварително обявени изисквания.
Именно този проблем стои в основата на казус, по който бях потърсена от мой клиент. В три отделни процедури, при идентична по съдържание документация, участникът бе изправен пред изисквания за представяне на подробни документи към техническите предложения, а впоследствие и пред отстраняване поради обстоятелства, които не са били изрично заложени в техническата спецификация, но са били изведени от оценителните комисии при преценката за съответствие на офертите.
Какво имам предвид: Въпросът е дали формалното изискване за представяне на отделен документ „в свободен текст“ към Техническото предложение може да доведе до необосновано ограничаване на конкуренцията и до отстраняване на участник, когато изискуемата по същество информация вече се съдържа в представената оферта. Отделно стои и въпросът за различното третиране на едно и също фактическо обстоятелство от различни възложители.
И по-конкретно: В три обществени поръчки, обявени в ЦАИС ЕОП, в РОП с номера 02332-2026-0004, РОП 01815-2026-0004 и РОП 03973-2026-0001, Възложителите са посочили съдържателно идентични изисквания към Техническото предложение, като е заложено изискване участникът да представи към Техническото предложение отделен документ, озаглавен „Предложение за изпълнение на услугите в свободен текст“. Клиентът ми, участвал и в трите обществени поръчки, не представя отделно изискуемия документ „в свободен текст“, тъй като информацията, която следва да бъде изложена в него, вече се съдържа в представените ЕЕДОП и Техническо предложение (образец).
Друг съществен факт е, че две от процедурите са проведени по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП, при които крайният акт на възложителя – утвърдителният протокол – не подлежи на обжалване. Именно по тези две процедури клиентът ми е отстранен от участие поради непредставяне на отделен документ „Свободен текст“, въпреки че, както вече беше посочено, изискуемата в него информация се съдържа в останалите части на офертата му.
При третата процедура, проведена чрез публично състезание, при идентично изискване и при същото фактическо положение, клиентът ми отново не представя отделно Техническо предложение в „свободен текст“, но този път е допуснат до следващия етап на процедурата.
Така възниква въпросът дали се санкционира реална липса на изискуема информация, или единствено липсата на отделно обособен документ с определено наименование. Същественото е, че резултатът е различен при еднаква фактическа ситуация: в два случая формалното несъответствие води до отстраняване, а в третия не препятства участието. Това поставя въпроси за последователното прилагане на изискванията, равнопоставеността на участниците и необходимостта от разграничаване между съществено несъответствие и чисто формален пропуск, който не засяга съдържанието и проверимостта на офертата.
Особено съществен е и практическият ефект: при процедурите по чл. 20, ал. 3 ЗОП участникът не разполага със същата възможност за съдебен контрол върху крайния акт, докато при публичното състезание действията на възложителя подлежат на обжалване.
Залагането като задължителни елементи на Техническото предложение на документи като „Допълнително техническо предложение в свободен текст“, концепция и подход за изпълнение, линеен график, организация на ресурсите, мерки за контрол на качеството и управление на риска, в определени случаи се приема от проверяващите органи като изискване, излизащо извън рамките на техническата спецификация и като потенциално необосновано ограничаване на конкуренцията.
Въпросът е докъде възложителят може да стига с формалните изисквания към участниците и кога едно изискване, вместо да гарантира качествено изпълнение, се превръща в бариера за участие.
Чести случаи в практиката ми са участник бива отстранен не защото не отговаря на съществено изискване или не може да изпълни поръчката, а заради липсата на отделен документ, съдържащ информация, която вече присъства в останалата част от офертата.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОП въвежда императивното правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна конкуренция; 3. пропорционалност и 4. публичност и прозрачност.
С оглед на горното Административен съд – София град в свое Решение № 25180/28.11.2024 г., постановено по адм.д. № 2617/2024 г., приема, че обществената поръчка съдържа действия на възложителя по неравно третиране на участниците, които са довели до необосновано отстраняване на участници в процедурата. И това е така, защото Възложителят е приложил необосновано стеснително тълкуване на техническата спецификация, като въпреки извършената проверка и установеното от комисията съответствие на предложеното оборудване с изискванията, е приел наличието на несъответствия. В резултат на това участникът е бил неоснователно отстранен от процедурата поради неправилно тълкуване на изискванията относно мощността на оборудването по т. 5 и т. 12 от техническата спецификация.
Този пример е част от многото, при които са видни хипотези на въвеждане на допълнителни и неясно формулирани технически изисквания, създаващи възможност за субективна преценка от страна на възложителя и последващото им използване като формален мотив за отстраняване на участник, който обективно отговаря на поставените изисквания и е представил изискуемата по образец и съгласно условията на процедурата информация.
Съгласно чл. 70 ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като законът допуска различни критерии за възлагане, сред които „най-ниска цена“ и „оптимално съотношение качество/цена“.
Изборът на „най-ниска цена“ има съществено значение за начина, по който следва да бъде конструирана процедурата. При този критерий цената е показателят, който извършва същинското класиране. Това обаче не означава, че възложителят трябва да се откаже от предварителното определяне на начина, по който желае да бъде изпълнен предметът на поръчката.
Точно това е разграничението, направено от ВАС в Решение № 10201/2023 г. по административно дело № 7357/2023 г. Съдът приема, че при „най-ниска цена“ техническото предложение „по своята същност следва да бъде автоматично възприемане на изискванията на възложителя“, но незабавно уточнява, че това не лишава възложителя от правото да поставя изисквания към техническите предложения, нито тези изисквания са ограничени единствено до техническата спецификация.
Това разбиране е правилно и практически необходимо. Възложителят например може да има обоснована необходимост да знае как участникът възнамерява да организира строителните дейности, какви ресурси ще използва, как ще съобрази технологичната последователност със срока за изпълнение или как ще организира взаимодействието между експертите.
Но оттук следва вторият, много по-важен въпрос – какво е предназначението на тази информация? Ако информацията служи за установяване дали предложението е изпълнимо и съответства на предварително определените условия, тя може да бъде част от минималните изисквания към техническото предложение.
Ако обаче съдържанието започне да се преценява според неговата „пълнота“, „детайлност“, „адекватност“, „ефективност“, „реалистичност“, „иновативност“, „обоснованост“ или друга качествена характеристика, без предварително установена и обективна методика и без това да е показател за оценка, възниква опасност минималното изискване да започне да функционира като скрит качествен критерий.
Именно тази граница очертава Върховен административен съд в цитираното по – горе Решение № 10201/25.10.2023 г. на ВАС. При обществена поръчка с критерий „най-ниска цена“ възложителят е изискал представянето на „Работна програма“/„Строително предложение“ като минимално съдържание на техническото предложение. КЗК е приела, че това представлява неоправдано утежнение, тъй като при „най-ниска цена“ техническото предложение следва да възприема изискванията на възложителя, без да е необходимо разработване на допълнително минимално съдържание. ВАС отменя решението на КЗК.
Съдът изрично приема, че възложителят не е лишен от правото да поставя изисквания към техническите предложения и че подобни изисквания не са ограничени само до техническата спецификация.
Особено важен е следващият извод: „В случая относно „Работна програма“/“Строително предложение“ изискванията са тя да съдържа следните елементи: Предложение относно видовете СМР, необходими за изпълнението на предмета на поръчката, както и технология на изпълнение на предвидените СМР; Предложение относно последователността на строителните процеси в зависимост от представения технологичен подход за постигането на целите на договора; организация и разпределение по позиции на персонала, на който е възложено изпълнението; разпределението на експертите/инженерния екип (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача; задължения на експертите, конкретно касаещи процесите за управление на необходимите за изпълнението на поръчката ресурси; механизми за вътрешен контрол и мониторинг на работата на екипа от експерти и работниците; начин за осъществяване на комуникацията между експертите, част от ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, с останалите участници впроцеса; мерки, които ще бъдат предприети от членовете на ръководния състав; Линеенкалендарен график (ЛКГ) и Диаграма на работната ръка и механизация.
Видно е, че изискванията към техническите предложения са за простото посочване на конкретно разписани елементи. Няма обаче изисквания за качествено съдържание, при което да може да се оценява качеството на съдържанието на „Работна програма“/“Строително предложение“. Само в този случай изискваните елементи като част от техническото предложение биха се превърнали в качествен показател и би изместил критерия за възлагане като такъв по чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП.“
Тоест изискваната „Работна програма“ е била предвидена не като показател за оценка, а като минимално изискване за допустимост. Поради това оценителната комисия не може да оценява техническото предложение „в качествено изражение“. Това е същественото разграничение.
Този извод следва да бъде разглеждан заедно с още един съществен пасаж от решението – според ВАС дали при „най-ниска цена“ са налице нарушения зависи и от това „какви, колко ограничителни и подробни са поставените от възложителя изисквания към техническите предложения“. Така съдът фактически поставя две условия. Първо, възложителят може да изисква конкретно съдържание. Второ, това съдържание трябва да остане в рамките на минималната допустимост, а не да се превърне в средство за качествено сравняване на офертите.
Именно второто условие се оказва особено важно при последващия контрол на КЗК.
3. Така Решение № 859/10.09.2026 г. по преписка № КЗК-591/2026 г. на КЗК представлява особено интересен практически пример.
Процедурата на община Стара Загора е била с критерий за възлагане „най-ниска цена“. В документацията възложителят е изискал участниците да разработят „Концепция за изпълнение на поръчката“, която не подлежи на оценка, но е част от техническото предложение и е обвързваща за участника.
Изискванията към концепцията са били значителни по обем – организация на строителството, технология на изпълнение на основните дейности, организация на персонала и експертите, качество, ресурси, контрол, комуникация, гаранционно обслужване, линеен календарен график, управление на рисковете, мерки за предотвратяване и ограничаване на различни рискове, мерки за контрол на социалното напрежение и други.
Особено показателно е, че документацията е предвиждала липсата на който и да е задължителен елемент да води до отстраняване на участника. Тази конструкция сама по себе си не е обявена от КЗК за незаконна. Проблемът възниква при нейното прилагане. Участникът в процедурата е отстранен, защото в предложението му липсвало описание на технологията за изпълнение на пароизолация под негорима вата. КЗК обаче установява, че такава дейност не е била предвидена нито в техническата спецификация за съответната строителна дейност, нито в одобрения проект, нито в документа „Етапи монтиране на топлоизолация“.
Тук се проявява един от най-съществените принципи в разглежданата материя: не може чрез тълкуване на техническото предложение да бъде създадено ново изискване, което не е съществувало в предварително обявените условия.
КЗК приема, че участникът е разработил подробно технологията по отношение на топлоизолирането на покрива и че предложението му съответства на техническата спецификация и проекта. Поради това комисията неправилно е приела за липсващ елемент дейност, която самият възложител не е предвидил.
В този смисъл Решение № 859/2026 г. допълва Решение № 10201/2023 г. на ВАС с важна практическа постановка: дори когато възложителят е предвидил изключително подробно минимално съдържание на техническото предложение, оценителната комисия е длъжна да се придържа към него и не може при оценката да го разширява чрез собствено техническо или експертно тълкуване.
КЗК отменя решението за прекратяване и връща преписката за продължаване на процедурата от етапа на разглеждане на техническото предложение на участника.
Това решение е особено важно за практиката, защото показва, че формулата „изискването е задължително, защото е в документацията“ има граници. Задължително е това, което е ясно, предварително и обективно обявено, а не онова, което комисията впоследствие смята за необходимо, за да оцени предложението като „пълно“.
4. Решение № 915/17.09.2026 г. на КЗК – ново измерение на същия проблем.
Само седмица след Решение № 859/2026 г. КЗК постановява Решение № 915/17.09.2026 г. по преписка № КЗК-700/2026 г.. Предметът на процедурата е благоустрояване на уличната мрежа в с. Ангел войвода, община Минерални бани. КЗК отменя решението за класиране и определяне на изпълнител и връща преписката за ново разглеждане на техническите предложения.
Тук вече спорът не е за липсваща строителна дейност, а за начина, по който оценителната комисия е интерпретирала изискванията към съдържанието на техническото предложение.
Участникът е представил строителна програма за целия предмет на поръчката. Предметът включва 17 улици. Комисията обаче е приела, че технологичната последователност е следвало да бъде разработена отделно за всяка от тях. Именно липсата на такава разбивка е посочена като основание за отстраняване.
КЗК обръща внимание на особено важен факт: в документацията никъде не е било посочено, че технологичната последователност, линейният график или сроковете трябва да бъдат разработени отделно за всяка от 17-те улици. Напротив, възложителят е формулирал техническите изисквания общо за строежа – уличната мрежа като единен предмет на поръчката.
След анализ на техническата спецификация КЗК приема, че изискването предложението да бъде „приложимо за строежа – предмет на обществената поръчка, предвид неговите характеристики и особености“ не може недвусмислено да бъде тълкувано като задължение за отделно разработване на всяка улица.
Особено силен е изводът на КЗК, че оценителната комисия е въвела изискване, различно от утвърденото в документацията, като е извела от собственото си тълкуване необходимостта от разбивка по 17 улици.
Още по-показателно е сравнението, което КЗК прави с друг елемент на техническото предложение. При идентична формулировка относно организацията на персонала комисията е приела предложението на същия участник за съответстващо. Според КЗК това е индикация за субективно тълкуване на една и съща формулировка.
Същият подход е приложен и по отношение на ресурсното обезпечаване. Комисията е изисквала ресурсите да бъдат представени по отделните 17 улици, макар такова изискване да не е било изрично поставено. КЗК приема и това оплакване за основателно.
По аналогични съображения е прието за основателно и оплакването относно линейния график. Участникът е представил срокове, продължителност на СМР и разпределение на ресурсите за обекта общо, а комисията е изискала разбивка по отделните улици. КЗК приема, че при основателността на изводите относно елементи 1 и 2 и идентичността на изискванията към графика, и този извод на комисията не може да бъде поддържан.
Така Решение № 915/2026 г. поставя втория важен стълб в разглежданата материя: не само възложителят, но и оценителната комисия е обвързана от предварително обявените условия; тя не може да ги „довършва“ чрез последващо тълкуване.
Правният проблем обаче е един и същ – и в двата случая оценителната комисия е излязла извън предварително определената нормативна и фактическа рамка на техническото предложение. В единия случай е добавен липсващ елемент – дейност, която не е била предмет на техническата спецификация и проекта. В другия е добавена степен на детайлизация – разработване по 17 отделни подобекта – която не е била предварително изискана.
Тези решения от практиката на КЗК показват, че се оформя особено важна линия: когато техническото предложение е обвързано с множество задължителни елементи и тяхната липса води до отстраняване, съдържанието на тези елементи трябва да бъде достатъчно определено и предвидимо още към момента на подаване на офертата.
Участникът не следва да бъде поставян в положение да предполага какво възложителят или комисията ще сметнат за „достатъчно подробно“, „приложимо“, „реалистично“ или „съобразено със спецификата“ едва след отварянето на офертите. Друг съществен аспект, който произтича от Решение № 915/2026 г. на КЗК, е изискването за конкретни мотиви.
КЗК изрично приема, че мотивите на оценителната комисия трябва да отразяват конкретни и относими факти и обстоятелства, които ясно и недвусмислено да посочват в какво се състои установеното несъответствие. Това изискване е от особено значение именно при сложни технически предложения. Колкото повече са елементите на техническата оферта, толкова по-голяма е опасността мотивът за отстраняване да бъде формулиран абстрактно: „не е приложимо“, „не е достатъчно детайлно“, „не е съобразено със спецификата“, „не доказва реалистичност“, „не гарантира качествено изпълнение“.
Възложителят трябва да покаже конкретно: какво е било изискано; къде в документацията е изискано; какво точно е представил участникът; в какво точно се състои несъответствието; защо то е съществено; и защо това несъответствие обективно препятства изпълнението на предмета на поръчката.
Тази последователност е особено важна при критерий „най-ниска цена“, защото техническото предложение не трябва да се превръща в поле за свободна експертна преценка на „по-добро“ и „по-лошо“ предложение.
5. Кога техническото предложение на участник започва да бъде разглеждано от Комисия като критерий за качество?
Ето хипотеза: Възложителят изисква от всеки участник да представи строителна програма, съдържаща технология, последователност, персонал, механизация, ресурси, мерки за качество и управление на риска. Предварително е посочено, че програмата не се оценява, а само трябва да съдържа определени минимални елементи.
Това, само по себе си, е допустим модел. Но ако при разглеждането комисията започне да сравнява дали предложената организация е „достатъчно ефективна“, дали мерките са „достатъчно конкретни“, дали рискът е „адекватно анализиран“, дали предложената технология е „оптимална“, дали броят на мерките е „достатъчен“ или дали дадена организация е „по-реалистична“ от друга, тогава формално необвързаната с оценяване техническа програма фактически започва да изпълнява функцията на показател за качество. Именно тази хипотеза ВАС изключва в Решение № 10201/2023 г. – при минимално изискване за допустимост оценителната комисия не може да извършва качествено оценяване на съдържанието.
Това е съществено разграничение между формата и съдържанието на възлагателната процедура.
Възложителят може да постави минимални технически изисквания, които имат отношение към качеството на бъдещото изпълнение. Възложителят има право да определи какъв резултат желае да получи и при какви условия трябва да бъде изпълнен договорът.
Но при критерий „най-ниска цена“ тези изисквания трябва да бъдат превърнати в предварително определени условия за допустимост, а не в непредвидимо оценяване на качеството на индивидуалното предложение.
Възложителят може да изисква: „За изпълнението трябва да бъдат използвани определени ресурси“; „Технологията трябва да включва следните задължителни етапи“; „Графикът трябва да обхваща следните дейности и да бъде съобразен със срока“, но не може да залага като условие например: „Участникът трябва да предложи ефективна система за контрол“, или например „мерките трябва да бъдат адекватни и достатъчно конкретни“, „организацията трябва да бъде оптимална“, ако липсват обективни критерии, по които да се установи кога минималното изискване е изпълнено. Тук в този случай възниква риск от превръщане на качествената оценка в скрито условие за допустимост.
В крайна сметка именно тук се намира същинският проблем при изискванията към техническите предложения в обществените поръчки. Не в това, че възложителят изисква от участника да покаже как ще изпълни предмета на поръчката, а в границата между необходимата техническа конкретизация и превръщането на техническото предложение в самостоятелна формална бариера за участие.
Възлагателната процедура е формална и именно затова предварително обявените условия имат особена правна тежест. Участникът трябва да знае предварително какво се изисква от него, за да може да подготви офертата си, а възложителят и комисията следва да се придържат към тези правила при разглеждането и оценяването на предложенията. Тази логика е пряко свързана с принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и свободна конкуренция. Практиката на ВАС действително приема, че участниците са длъжни да се придържат точно към предварително обявените условия и че несъответствието с тях може да бъде основание за отстраняване[3]. Същевременно в Решение № 6641/16.06.2026 г.[4] съдът разглежда именно хипотезата, при която участник е отстранен заради несъответствие на техническото предложение с предварително поставени изисквания.
Това обаче не означава, че всяко формално изискване към техническото предложение автоматично придобива характера на съществено условие, чието неизпълнение задължително трябва да води до отстраняване. Според мен именно тук следва да се прави разграничението между формалното наличие на определен документ и реалното наличие на информацията, която възложителят е искал да получи.
Когато възложителят изисква концепция, методология, свободен текст, организация на ресурсите, мерки за управление на риска, контрол на качеството, линеен график или други подобни документи, трябва да може ясно да се отговори на един предварителен въпрос: каква конкретна необходимост от изпълнението на обществената поръчка налага това изискване?
Ако отговорът е, че чрез него се проверява дали участникът изобщо може да изпълни поръчката, изискването може да има своето оправдание. Ако обаче чрез него започва да се сравнява кой участник е представил „по-добра“, „по-пълна“, „по-детайлна“ или „по-убедителна“ концепция, тогава според мен вече се навлиза в различна плоскост – тази на качественото оценяване. А качественото оценяване предполага предварително определени показатели и методика, а не последваща преценка на комисията дали даден свободен текст е достатъчно добър.
Когато документацията е формулирана неясно, но комисията впоследствие започне да извежда от нея конкретни задължения, които не са били очевидни за участника, предварителното обявяване на условията губи част от своето практическо значение.
Считам че правилният подход не е да се противопоставят формализмът и свободната конкуренция като две взаимно изключващи се понятия. В обществените поръчки определена степен на формализъм е необходима. Въпросът е дали формалното изискване обслужва действителната цел на процедурата или започва да се превръща в самоцел.
Именно тук ярък пример е казуса на моя клиент, анализиран по-горе. Ако възложителят изисква отделно „Предложение за изпълнение на услугите в свободен текст“, логичният въпрос е какво конкретно съдържание трябва да бъде установено чрез този отделен документ. Ако цялата изискуема информация вече се съдържа в останалите части на офертата и от нея безпротиворечиво може да се установи съответствието на участника с поставените технически изисквания, тогава според мен следва да се обсъди не само формалният факт, че отделен документ не е представен, но и материалният въпрос дали действително липсва изискуемо съдържание.
Именно това разграничение е от съществено значение. Едно е участникът да не е представил информация, която е необходима за проверката на неговото предложение. Съвсем друго е информацията да е налична, но да не е обособена в документ с точно определено наименование.
Втората хипотеза според мен изисква значително по-задълбочен анализ, особено когато последицата от формалното несъответствие е отстраняване на участника, какъвто е случаят с моя клиент. В подобна ситуация съществува риск формата да измести съдържанието, както на практика се е получило.
Точно тук се проявява и практическото значение на принципа на равнопоставеност. Не може да се очаква от участниците да предвидят различно съдържание на една и съща формулировка в зависимост от това кой възложител ще я приложи. Ако едно изискване допуска толкова различно тълкуване, че при една процедура липсата на отделен документ води до отстраняване, а при друга не препятства допускането на участника, това според мен е сигнал, че формулировката му заслужава особено внимателен анализ.
Не по-малко важен е въпросът за пропорционалността. Възложителят има право да защити интереса си да получи реално изпълнима услуга или строителство. Но всяко допълнително изискване към участниците има цена – административна, времева и понякога конкурентна. Колкото повече документи, концепции, разработки и свободни текстове се изискват, толкова по-голям става рискът участникът да бъде отстранен не защото не може да изпълни договора, а защото не е възпроизвел очакваната форма по начина, по който комисията впоследствие я разбира.
Този риск е особено видим при по-малки обществени поръчки, при които предметът е сравнително конкретен и стандартизиран. Когато става дума например за специализиран превоз на ученици по предварително определени маршрути, естественият въпрос е каква добавена стойност има изискването участникът да разработва самостоятелна концепция в свободен текст, ако всички съществени параметри на услугата – маршрути, превозни средства, персонал и други задължителни условия – вече са подробно определени от възложителя.
Не твърдя, че подобно изискване е недопустимо само по себе си. Твърдя нещо по-тясно: че неговата необходимост и последиците от неизпълнението му трябва да бъдат обосновани с оглед на конкретния предмет на поръчката.
Това е и мястото, където трябва да се търси правилният баланс. Възложителят не бива да бъде лишаван от възможността да изисква подробна техническа информация. Но участникът трябва да може предварително и недвусмислено да разбере какво се очаква от него, а комисията трябва да прилага именно тези предварително установени правила, без да ги допълва или качествено преформулира при разглеждането на офертите. А още повече да дава възможност комисията с бланкетно „основание“ и при липса на мотиви да отстранява участник, който отговаря на зададените от Възложителя изисквания.
6. Заключение.
Моят основен извод като практикуващ адвокат е, че техническото предложение не трябва да се превръща в самоцел. То е средство, чрез което възложителят проверява дали участникът предлага изпълнение, съответстващо на предмета и условията на поръчката. Когато това средство започне да се използва за санкциониране на чисто формални пропуски, за извеждане на непредвидени изисквания или за фактическо качествено оценяване при критерий „най-ниска цена“, се създава риск границата между допустимата техническа конкретизация и необоснованото ограничаване на конкуренцията да бъде премината.
Именно затова смятам, че при всяко отстраняване на участник заради техническото му предложение трябва да се зададат няколко прости, но съществени въпроса: Какво точно е изискал възложителят? Било ли е това изискване ясно и предварително обявено? Съдържа ли офертата необходимата информация, макар и в друга нейна част? Има ли действително несъответствие с предмета или техническата спецификация, или се санкционира единствено формата, в която информацията е представена?
Отговорът на тези въпроси е много по-важен от самото наличие или липса на отделен документ със заглавие „Предложение за изпълнение на услугите в свободен текст“.
Защото в крайна сметка целта на обществената поръчка не е да бъде избран участникът, който е възпроизвел най-прецизно административната форма. Целта е чрез предварително ясни и еднакво приложими правила да бъде установено кой участник предлага съответстващо на изискванията изпълнение. Именно затова формата има значение, но не би следвало да измества съдържанието, а предварително обявените правила не би следвало да се превръщат в основание за последващо и непредвидимо усложняване на условията за участие.
Към възложителите: Формулирайте техническите изисквания ясно, конкретно и пропорционално на предмета на обществената поръчка, така че участниците предварително и еднозначно да могат да установят какво следва да съдържа офертата им, като при оценката не се допуска последващо разширяване или качествено тълкуване на предварително обявените изисквания.
Към участниците: Подхождайте към техническото предложение като към съществена част от офертата, която следва да бъде проверена систематично спрямо всяко предварително обявено изискване, а при неяснота или противоречие своевременно търсете разяснение от възложителя, вместо да предполагате съдържанието или обхвата на изискванията.
В крайна сметка добрата практика при възлагането на обществени поръчки изисква не просто подробни технически изисквания, а ясни, предварително известни и еднакво приложими правила, при които съдържанието на офертата има предимство пред формалната ѝ форма.
[3] Така например в Решение № 8001/15.07.2026 г. по административно дело № 6293/2026 г. ВАС, Четвърто отделение отново подчертава значението на предварително обявените условия при преценката за съответствие на техническото предложение.
[4] Административно дело № 4681/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение
