Често се приема, че всеки участник, който иска да обжалва обществена поръчка, може да атакува пред Комисията за защита на конкуренцията всеки акт на възложителя. Това обаче не е така при всички способи за възлагане.
Особено важно е това при събирането на оферти с обява по чл. 20, ал. 3 ЗОП.
Този ред се прилага за обществени поръчки под определени стойностни прагове и е уреден в глава двадесет и шеста от ЗОП. Макар да представлява начин за възлагане на обществена поръчка, събирането на оферти с обява не е „процедура за възлагане на обществена поръчка“ по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗОП. Именно това разграничение има решаващо значение за възможността за обжалване.
В Решение № 3080 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 1075/2023 г. на ВАС изрично е посочено, че събирането на оферти с обява и поканата до определени лица не са сред процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП и следователно не представляват такива процедури.
Практическото значение е съществено: решението за избор на изпълнител, отстраняването на участник или друг акт на възложителя, постановен в рамките на събиране на оферти с обява, не може да бъде атакуван пред КЗК по реда за обжалване на процедурите за обществени поръчки.
Това е потвърдено и в съдебна практика, в която е прието, че актовете при възлагане чрез събиране на оферти с обява не попадат в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл. 196 ЗОП.
Тук обаче е важно да се направи едно практическо уточнение.
Липсата на административно обжалване пред КЗК не означава, че възложителят не може да преразгледа собствените си действия.
Когато участникът счита, че е отстранен неправилно или че комисията е допуснала грешка при разглеждането на офертата, може да постави въпроса директно пред възложителя и да поиска извършване на самоконтрол – например преразглеждане на протокола, отмяна или изменение на неправилните констатации и продължаване на работата на комисията от съответния етап.
Този подход е особено важен при случаи, при които спорът е свързан с формално несъответствие, докато необходимата информация фактически се съдържа в офертата. В подобна хипотеза участникът може да аргументира защо отстраняването не съответства на действителното съдържание на предложението и да поиска възложителят да преосмисли действията си, независимо че липсва възможност за жалба пред КЗК.
Следователно при обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява по чл. 20, ал. 3 ЗОП е особено важно да се реагира своевременно. Не трябва да се приема, че след като процедурата не подлежи на обжалване пред КЗК, участникът няма никакъв практически способ да защити интереса си.
В подобни случаи правилният въпрос не е само „Мога ли да обжалвам?“, а и „Какви действия мога да предприема пред възложителя, за да бъде отстранена допуснатата грешка?“
Именно навременният анализ на документацията, протокола на комисията и конкретните мотиви за отстраняване може да бъде решаващ за избора на подходяща правна защита.
