Може ли един съдебен иск да се превърне в средство за сплашване? Възможно ли е самото водене на дело, независимо от крайния резултат, да има за цел да накара журналист, граждански активист, експерт или организация да замълчи? Именно това са т.нар. SLAPP дела – стратегически съдебни производства, насочени срещу публичното участие и използвани като средство за натиск върху хора и организации, които изразяват мнение по въпроси от обществен интерес.
Това са въпроси, които придобиват все по-голямо значение и за българското гражданско процесуално право. С обнародвания в Държавен вестник, бр. 92 от 6 октомври 2026 г., Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс законодателят въвежда нови процесуални механизми за защита срещу т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу публичното участие, познати с международното съкращение SLAPP.
Със закона се създава нова глава тридесет и трета „б“ в част трета на ГПК, включваща чл. 388с – 388ч, озаглавена „Производство поради публичното участие на ответника“. Законът съдържа общо девет параграфа, чрез които се въвеждат специални правила за защита на лицата, срещу които се водят съдебни производства във връзка с тяхното публично участие по въпроси от обществен интерес.
Какво означават новите правила за гражданите, бизнеса и адвокатите? Какви възможности за защита получава ответникът и защо навременната правна реакция може да се окаже решаваща?
SLAPP делата – когато съдебният процес се превръща в средство за натиск
SLAPP е съкращение от Strategic Lawsuits Against Public Participation. С този термин се обозначават съдебни производства, използвани с цел да възпрепятстват, ограничат или санкционират публичното участие на определено лице, вместо действителната им цел да бъде защитата на накърнени права и законни интереси.
Подобен проблем може да възникне при публично обсъждане на въпроси от обществен интерес, разкриване на информация за предполагаеми нарушения, журналистически разследвания или дейност на граждански организации.
Представете си журналист, който публикува материал по общественозначим въпрос, гражданин, подал сигнал за предполагаемо нарушение, или експерт, изразил публично професионално мнение. Ако срещу него бъде предявен иск за значителна сума, самата перспектива за продължително съдебно производство, разходи за адвокатска защита и риск от неблагоприятен финансов резултат може да създаде натиск той да се откаже от публичната си позиция.
Разбира се, не всеки иск срещу журналист, граждански активист или публична фигура представлява SLAPP дело. Всеки конкретен случай изисква индивидуална правна преценка. Свободата на изразяване не изключва отговорността за действително противоправно поведение, но също така правото на съдебна защита не следва да се използва като инструмент за сплашване и ограничаване на законното публично участие.
Именно в този баланс се намира основното предизвикателство пред новата правна уредба.
Какво се променя в ГПК?
С измененията се създава специално производство, което цели да осигури допълнителни процесуални гаранции за ответниците по дела, свързани с тяхното публично участие по въпроси от обществен интерес.
Новата уредба не се изчерпва с декларативно признаване на необходимостта от защита. Тя предвижда конкретни процесуални средства, които могат да бъдат използвани при наличието на съответните законови предпоставки.
Една от най-съществените възможности е ранното отхвърляне на очевидно неоснователен иск. Съгласно новия чл. 388т ГПК ответникът може да поиска отхвърляне на иска като очевидно неоснователен най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
След отправянето на искането съдът указва на ищеца да изрази становище и да обоснове иска си в едноседмичен срок. Когато са налице законовите предпоставки и ищецът не обоснове претенцията си, съдът може да постанови решение за отхвърлянето ѝ.
Практическото значение на тази процедура е съществено. Тя създава възможност определени спорове да бъдат разрешени на по-ранен етап, без ответникът непременно да преминава през пълното развитие на едно продължително съдебно производство.
Това обаче не означава, че всяка претенция, свързана с публично изразено мнение, може автоматично да бъде отхвърлена. Необходимо е да бъдат анализирани конкретните факти, доказателствата и приложимите правни критерии.
Особено важна е и новата уредба на обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценката дали едно производство има за цел действителна защита на права, или се използва основно за възпрепятстване, ограничаване или санкциониране на публичното участие на ответника.
Сред релевантните обстоятелства са неравнопоставеността на страните, необосноваността или прекомерността на иска, включително неговият размер, наличието на множество производства или координирани правни действия по сходни въпроси, както и опитите за сплашване, тормоз или оказване на икономически и политически натиск.
Значение могат да имат също злоупотребата с процесуални права, умишленото насочване на претенцията срещу физическо лице вместо срещу юридическото лице, отговорно за съответните действия или изявления, както и действията, засягащи доброто име или разкриващи подробности от личния живот на ответника. От значение са и други действия, насочени срещу упражняването на основни свободи по въпроси от обществен интерес.
Тези критерии дават възможност да се оцени не само формалното основание на иска, но и контекстът, в който той е предявен и се води. Преценката трябва да бъде основана на доказателствата по делото, като съдът може и служебно да събира и проверява доказателства относно релевантните обстоятелства, при осигуряване на възможност страните да изразят становище.
Защита срещу финансовия натиск от съдебното производство
Един от най-сериозните проблеми при стратегическите съдебни производства е финансовата тежест, която може да бъде наложена върху ответника. Дори когато разполага със сериозни аргументи в своя защита, той може да бъде принуден да отделя значителни средства и време за продължителен съдебен спор.
В тази връзка особено значение има новият чл. 394а ГПК, който предвижда възможност ответникът да поиска обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да понесе във връзка с участието си в производството.
Искането може да бъде направено до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Ответникът следва да представи списък на очакваните разноски, обосновани по основание и размер. Когато разноските не са обосновани изцяло, съдът може да допусне обезпечение само за част от тях.
Това е важен инструмент за защита, но не представлява автоматично право на обезпечение във всеки случай. Необходимо е да бъдат изпълнени предвидените в закона условия.
Новата уредба ограничава и възможността за допускане на обезпечение на самия иск, когато той попада в обхвата на специалното производство и не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Според мен именно финансовото измерение на тези промени е сред най-значимите им практически аспекти. Възможността за търсене на обезпечение на очакваните съдебни разноски би могла да намали риска ответникът да бъде поставен в икономически неизгодно положение единствено поради необходимостта да се защитава в съда. Ефективността на тази защита обаче ще зависи и от това доколко достъпна и предвидима ще бъде процедурата на практика.
Участие на организации в защитата на ответника
Новата уредба предвижда и възможност определени юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, както и професионални или синдикални организации, в които ответникът членува, да представят доказателства по делото при спазване на законовите изисквания.
Това става със съгласието на ответника, чрез писмена молба и в рамките на предвидения от закона срок.
Тази възможност е важна при спорове, чието значение надхвърля отношенията между конкретните страни. В определени случаи съответните организации могат да допринесат за изясняването на обществения контекст, професионалната среда и обстоятелствата, при които е възникнало производството.
По този начин законодателят отчита, че определени съдебни спорове не засягат единствено личните интереси на ответника, а могат да имат отражение върху упражняването на основни свободи и върху готовността на други лица да участват в обществени дискусии.
Публичност на съдебните решения
Новите правила предвиждат и публикуване на определени съдебни решения на интернет страницата на съответния съд при условията на чл. 388ц ГПК.
В предвидените от закона случаи това се отнася до влязло в сила решение за отхвърляне на иск като очевидно неоснователен, както и до решение, с което е отхвърлен иск в рамките на специалното производство.
Законът предвижда публикуване на данни за ищеца за срок от 10 години, като обхватът на публикуваните данни е различен в зависимост от това дали ищецът е физическо или юридическо лице.
Тази мярка въвежда допълнително измерение на защитата, като осигурява публичност на определени резултати от съдебните производства. Наред с процесуалните последици за конкретния спор, тя може да има и превантивно значение спрямо използването на съдебните механизми за цели, несъвместими с тяхното предназначение.
Същевременно според мен прилагането на подобна мярка изисква внимателен подход. Публичността на съдебните решения трябва да се съчетава с принципите на пропорционалност, защита на личните данни и правото на справедлив процес. Необходимо е да се избягва превръщането на самото публикуване в допълнителна форма на санкциониране извън предвидените от закона последици.
По мое мнение приетите промени в ГПК от 06.10.2026 г., са необходима и принципно положителна стъпка към по-ефективна защита на свободата на изразяване и публичното участие. Съдебната система трябва да осигурява защита на действително накърнените права, но не бива да създава условия самото участие в един процес да се превръща в средство за икономическо изтощаване, психологически натиск или принуждаване към мълчание.
Същественото предимство на новата уредба е, че тя предлага конкретни процесуални инструменти, вместо да оставя ответника да разчита единствено на окончателния изход от делото. Възможността за ранно отхвърляне на определени искове, механизмите за обезпечаване на очакваните съдебни разноски и критериите за преценка на евентуална злоупотреба могат да допринесат за по-добър баланс между правото на съдебна защита и свободата на публично изразяване.
Смятам обаче, че не бива да се изпада и в другата крайност. Наличието на нова специална процедура не означава, че всеки иск срещу журналист, граждански активист или гражданин, изразил мнение по обществен въпрос, е злоупотреба с право. Репутацията, доброто име, личният живот и останалите защитени от закона права продължават да заслужават ефективна съдебна защита.
Именно затова основното предизвикателство пред съдилищата ще бъде да разграничават добросъвестното упражняване на правото на иск от използването на съдебното производство като средство за възпиране на публичното участие. Това разграничение не може да се извършва механично, а изисква задълбочена преценка на фактите, доказателствата, контекста и действителната тежест на претенцията.
С обнародвания в Държавен вестник, бр. 92 от 6 октомври 2026 г., Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс българското гражданско процесуално право получава специален механизъм за защита срещу съдебни производства, насочени срещу публичното участие. Създаването на глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч и приемането на останалите изменения чрез общо девет параграфа представляват важна законодателна намеса в областта на защитата на основните права и свободи.
Ако сте получили искова молба във връзка с Ваше публично изявление, публикация или участие в обществен дебат, потърсете правна консултация своевременно. Преценката дали са приложими специалните правила на ГПК изисква индивидуален анализ на конкретния случай, включително на предмета на спора, доказателствата и процесуалните срокове.
